Този път партито започна по-късно. Беше може би към 7 и 30 , адски кветло, денят 10-ти август, того. В страна, в която всичко е спокойно, неусетно, плавно и едновременно рязко, внезапно, неочаквано, - това очаква всеки, който тръгне нанякъде непредубеден, непрочел, неподготвен и свободен да попива всичко като 5 год. Запетайка до баща си на футболен мач. Не че бащата ще псува на мача, не че ние бяхме толкова неподготвени за пътуването, просто никой от запалянковците не ще обръща внимание на хлапака и ще тегли и на тоя и на оня, а най-вече на мъжа с джобче на тениската. Така изстреляни всякакви отвърстия посяват в съзнанието на малкия, ненавършилия шест и прокарват като шведска трева хслед дъжд и торене.
Изпуснах се, издадох и кое е първото, с което запомних Швеция – бели бали из полята – опакована в найлон трева за шведските крави през зимата.
“Че вие нямзате толкава много крави! – възкликва Ани
“Но имаме толкова много зима! – отвръща Ингето
Това двама от действащите лица на партито и в мвоята история. Анна /с 2 н/ - гаджето ми и дъщеря на майка си Изабела, Изабела, гадже на шведа Инге, Инге бивш съпруг на Мари, Мари – съпруга на Матц, Матц – баща на Надя, Надя доведена сестра на Джонас, Джонас – годеник на Линда, Линда, бла –бла.....и Джим. Този последния га запомнете /и го дръжте настрани в компанията на 5 годишния си син. Той /Джим/ ме надруса с легалния в северните квартали на Европа – снус.
Тия всичките – горепосочените, бяха на онова парти, барабар с кучето на... /да го наречем за улеснение Брадвамбрехтилдщнуц втори/. Брадвамбрехтилдщнуц втори беше огромна немска овчарка, която поглъщаше наистина достойни за здловещя си ловджийски характер, брилянтни количества сладолед. С пренебрежение оставих на края малък досаден комар, с когото не се ръкувахме, но го почувствах като роден кръвен брат, като товма чувство се засилваше след всяко ухапване. Според Ани съм си създал цяла рода кръвни братя, но намен всички ми се струваха толкова еднакви и мили, дори потупах 5-6 от тях по рамото. Откъде да знам, че били със слаби капиляри.
Та дасе върнем на масата. Тя е онзи кръгъл магнит около когото всички кръжат като нощни пеперуди около нощна лампа. Удивително е, че нощните пеперуди не подбират лампите около, които кръжат. Единственото условие е те да са запалени. Единственото условие за достойна за кръжене масае тя да е шведска в пълния, че чак препълнен смисъл на думата. И именно в една такаваамлгама от кръжащи шведи, прехръкващи шведки, реещи си пеперуди и българка – варварин, се получава онази магия, при която Джим ще ти каже: “Извинявайте, че 3 дни не ви казвах здравей, просто като не съм пил, съм много срамежлив.” Това е вълшебството, в коет прозвънява смеха на някоя, доскоро свъсена шведка. Това е раковничето на признанието, което ще направи Матц: “Леле, та ти приличаш на мен на младини!” това е исамотова е мига, в който можеш да видиш работягата Инге с кръстосан, като Йоанитски кръст от алкохола, поглед. Ех ето това е, не е необходимо да пребродиш страните на викинги, троли червени дървени къще, елени и лосове, езера и водопади, глетнчери и фиорди. Просто покръжи и ти около шведската маса, пий от високоалкохолната контрабандна бира, внесена от някой шофьор на камион и ще изпаднеш в същото умиление, в което изпада Джонас, след като е питвал да изпълни всеки твой каприз и се радва като дете, разбирайки, че наистина ти харесва в тази страна. Пет пъти да се врътнеш из глобуса на Швеция и Норвегия, пет пъти да източиш ебем ти колко гигабайтова карта със снимки, не се ли налюляш като куче касичка с местните, няма да разбереш какво им причинява това да дяпат непрестанно гладката водна шир на многобройните им езера, перфектните за рафтинг реки и за каньонинг водопади, еднолентви международни пътища, американски лимузини от 60-те с първокласна музикална уредба и с музик, подходяща само за тези коли от тази епоха.
Не не казвам, че не трябва да се пътува. Пътувай, приятел! Върти километрите, влей се в реките от туристопоклонници, спи до два дена на наякоя ливада без да искаш разрешение от когото и да било, а на третия поискай, за да останеш колкото дълго искаш.Отиди до Кируна и там стани истински собственик на крък земя с 150 м радиус около твоята палатка. Поспри за малко да щракнеш тук, да богоговееш там, препускай през Герангер, Тролщайген, Брекдалсбрийн, Вимерби и Мотала, и през всички други туристически обекти, които ще намериш из безкрайно многото безплатин брошури. Намери време да се възхитиш на Стокхолм и Стокхолмки /Стокхолмянки/ и накрая върни се и разказвай. Разказвай за всичко, не спестявай, послужи на 2 пъти, но не повече. Спомени и за бирите изпити руска кръчма в Прага /Чудя се собственикът й дали планира да отвори афганистански ресторант в Ню Йорк/. И след всичко това върни се в София, нахлузи хомота и нека с вечния пияния глас , на роден на 3 ракии българин, да изкрещиш “ I’ll be back!”, но не веднага. Аз ще остана да се насладя на родната ми България до отвращение и тогава пак ще тръгна на път и пак ще се върна с копнеж към нея.
Ще кажете: А тук, а там, стига вече, кажи къде искаш, уточни се!”
“Не знам, но по пътя е голям купон!”

А спомени! Преплитат се, а аз съм си същия

Спомняте ли си лятото на 1930 г.? Онова лято, онова останало само в спомена. Споменът, останал в някои. Аз не съм всред тях. Аз не си спомням. Сега съм на 25 и ми е простено. Ако си ми набор –ще ти е простено и на теб. Аз специално те опрощавам, защото те разбирам. Не може да помниш онова лято на 1930 г. Затова си представи с мен едно лято, на която година решиш. Аз си харесвам - това на 2003 г. използвам годината като фон и обличам героите ми с дрехи модерни само за 2003 г.Сградите са с архитектурни елементи от 2003 г., колите са от 2003 г. Дори колите от 1973 г. са стари точно толкова, колкото биха могли да бъдат през 2003 г. Година по-късно те няма да присъстват в разказа ми, а само в спомена, наедно с 200-те лева получени за предаването им за скрап. Чудничко и със сигурност неслучайно е сходството между думичките скръб и скрап. Едната от женски, а другата от мъжки род, момченце и момиченце, взаимно допълващи се в разказа и спомена ми. Жалко че дадох запорожеца си за 200 лева за скрап. Само скръб навява празното буренясало място останало след него – Жожо Виелицата, така го наричахме поне петнайсетина години, докато щъкахме с него из България, изневеряваше ни без умисъл, харчеше десетина литра на сто без да му се види много и ни закарваше до Созопол на разкопките само с два-три дребни инцидента, основен ремонт на двигателя и срив в електрическата система. Като изключим тези никому неинтересуващи детайли, той наистина ни служеше вярно. Имаше усмихната емблема и големи влажни очи – във фаровете отнякъде проникваше вода, но ние не си направихме труд да да разберем откъде. Знаехме че идва отвън и това ни беше достатъчно. Бяхме повърхностни както по отношение на колата, така и във всяко друго отношение. Сърфирахме по вълните на живота и въпреки небрежното отношение или тъкмо заради него споменът от 2003-та дълбоко се вкорени в съзнанието. Стана част от самите нас, а някои казват, че и ние сме станали част от спомена за Созопол. Смея да твърдя това по разказите, които се случва да чуеш от напълно непознати, как видяли група интелигенттни простаци /на созополски – бандараци/ да гребат с талпи и лопати на плажа на Харманите. Влезнахме и доста по-осезателно в нечии спомени – вмъквайки образите си във фотоапаратите на летуващите. Не сме ги молили да ни снимат. Сигурно им се е сторило адски интересно, група млади обикновени голи, както се самоопределяхме да яздат дъска дълга 6 м и тежка 50 кила с лопата и кирка, символ на трудовото българско студентство, на фона на новостроящ се апартхотел. Лято 2003 беше и това, евтиното, в което човек с 50 стотинки се натряскваше като гореописаната талпа, а 50-те стотинки си оставаха неизхарчени. Схемата, която дойде свише в пияните глави на Батко Йо и Ванката беше следната: една бутилка /без амбалажа/ струваше 50 ст. Когато Батко Йо отиваше да вземе бира от плод и зеленчука Ванката му даваше 50 ст. Батко Йо купуваше бира за двамата, а когато идваше ред на Ванката да напълни бирите, батко Йо му връщаше същите онези 50 ст. И системата се повтаряше многократно, без в нея да се случи бъг. А щом практиката веднъж я доказа, тя се възприе и от други двойки археолози-биролюбители. Макар и принципът да може да се приложи и днес, съвременната цена на бирата ограничава доста повторяемостта на изпълнението, а с това и провежданите проби с новата по-голяма монета, не биха могли да имат научно-представителен характер. Две хиляди и трета година остана в съзнанието ми като онази, в която по едно и също време на едно и също място се оказаха хора с едни и същи представи за това как се изкарва едно и също лято. И до днес то си остава в спомените на всички нас по един и същ начин и най-паче думата, която описва точно усещането за спомена е умиление. Лятото не ни промени, лятото ни оформи. Като личности. Добре оформени, прилежно изгладени ние се втурвахме в софийския, пловдивски, великотърновски или където всеки си връшаше след лятото, живот. Животът пък ни омачкваше, нащърбваше ни хубавичко дори, и копнежа да се връщаме в Созопол се запечата във всеки. И ние се връщахме. Свидетелствахме на стоящите си в София приятели, че - да наистина строежите настъпват, да наистина, чалгата настъпва, да наистина морето стана по-солено. Ама смятате ли че на някой от нас му пука. Човек, който помни по същия начин лято 2003, който ми е връстник, който няма врещящи бебета, ниска заплата, скапана кола и течащ покрив, а да –и неработеща канализация, не може да му пука. Пък аз отговарям много точно на гореизложените условия. Тва ме прави способен да си ходя на Созопол, да си пия в МЕИ-то и чат пат в градинката, да наминавам през метълското и да чакам по час за място “При Гери”. Ако нещо от тези неща е спряло да ви се отдава обадете се на 0878/12-15-66 и си поръчайте алкохолик събеседник. Денонощно. Работя с материали на клиента.