Този път партито започна по-късно. Беше може би към 7 и 30 , адски кветло, денят 10-ти август, того. В страна, в която всичко е спокойно, неусетно, плавно и едновременно рязко, внезапно, неочаквано, - това очаква всеки, който тръгне нанякъде непредубеден, непрочел, неподготвен и свободен да попива всичко като 5 год. Запетайка до баща си на футболен мач. Не че бащата ще псува на мача, не че ние бяхме толкова неподготвени за пътуването, просто никой от запалянковците не ще обръща внимание на хлапака и ще тегли и на тоя и на оня, а най-вече на мъжа с джобче на тениската. Така изстреляни всякакви отвърстия посяват в съзнанието на малкия, ненавършилия шест и прокарват като шведска трева хслед дъжд и торене.
Изпуснах се, издадох и кое е първото, с което запомних Швеция – бели бали из полята – опакована в найлон трева за шведските крави през зимата.
“Че вие нямзате толкава много крави! – възкликва Ани
“Но имаме толкова много зима! – отвръща Ингето
Това двама от действащите лица на партито и в мвоята история. Анна /с 2 н/ - гаджето ми и дъщеря на майка си Изабела, Изабела, гадже на шведа Инге, Инге бивш съпруг на Мари, Мари – съпруга на Матц, Матц – баща на Надя, Надя доведена сестра на Джонас, Джонас – годеник на Линда, Линда, бла –бла.....и Джим. Този последния га запомнете /и го дръжте настрани в компанията на 5 годишния си син. Той /Джим/ ме надруса с легалния в северните квартали на Европа – снус.
Тия всичките – горепосочените, бяха на онова парти, барабар с кучето на... /да го наречем за улеснение Брадвамбрехтилдщнуц втори/. Брадвамбрехтилдщнуц втори беше огромна немска овчарка, която поглъщаше наистина достойни за здловещя си ловджийски характер, брилянтни количества сладолед. С пренебрежение оставих на края малък досаден комар, с когото не се ръкувахме, но го почувствах като роден кръвен брат, като товма чувство се засилваше след всяко ухапване. Според Ани съм си създал цяла рода кръвни братя, но намен всички ми се струваха толкова еднакви и мили, дори потупах 5-6 от тях по рамото. Откъде да знам, че били със слаби капиляри.
Та дасе върнем на масата. Тя е онзи кръгъл магнит около когото всички кръжат като нощни пеперуди около нощна лампа. Удивително е, че нощните пеперуди не подбират лампите около, които кръжат. Единственото условие е те да са запалени. Единственото условие за достойна за кръжене масае тя да е шведска в пълния, че чак препълнен смисъл на думата. И именно в една такаваамлгама от кръжащи шведи, прехръкващи шведки, реещи си пеперуди и българка – варварин, се получава онази магия, при която Джим ще ти каже: “Извинявайте, че 3 дни не ви казвах здравей, просто като не съм пил, съм много срамежлив.” Това е вълшебството, в коет прозвънява смеха на някоя, доскоро свъсена шведка. Това е раковничето на признанието, което ще направи Матц: “Леле, та ти приличаш на мен на младини!” това е исамотова е мига, в който можеш да видиш работягата Инге с кръстосан, като Йоанитски кръст от алкохола, поглед. Ех ето това е, не е необходимо да пребродиш страните на викинги, троли червени дървени къще, елени и лосове, езера и водопади, глетнчери и фиорди. Просто покръжи и ти около шведската маса, пий от високоалкохолната контрабандна бира, внесена от някой шофьор на камион и ще изпаднеш в същото умиление, в което изпада Джонас, след като е питвал да изпълни всеки твой каприз и се радва като дете, разбирайки, че наистина ти харесва в тази страна. Пет пъти да се врътнеш из глобуса на Швеция и Норвегия, пет пъти да източиш ебем ти колко гигабайтова карта със снимки, не се ли налюляш като куче касичка с местните, няма да разбереш какво им причинява това да дяпат непрестанно гладката водна шир на многобройните им езера, перфектните за рафтинг реки и за каньонинг водопади, еднолентви международни пътища, американски лимузини от 60-те с първокласна музикална уредба и с музик, подходяща само за тези коли от тази епоха.
Не не казвам, че не трябва да се пътува. Пътувай, приятел! Върти километрите, влей се в реките от туристопоклонници, спи до два дена на наякоя ливада без да искаш разрешение от когото и да било, а на третия поискай, за да останеш колкото дълго искаш.Отиди до Кируна и там стани истински собственик на крък земя с 150 м радиус около твоята палатка. Поспри за малко да щракнеш тук, да богоговееш там, препускай през Герангер, Тролщайген, Брекдалсбрийн, Вимерби и Мотала, и през всички други туристически обекти, които ще намериш из безкрайно многото безплатин брошури. Намери време да се възхитиш на Стокхолм и Стокхолмки /Стокхолмянки/ и накрая върни се и разказвай. Разказвай за всичко, не спестявай, послужи на 2 пъти, но не повече. Спомени и за бирите изпити руска кръчма в Прага /Чудя се собственикът й дали планира да отвори афганистански ресторант в Ню Йорк/. И след всичко това върни се в София, нахлузи хомота и нека с вечния пияния глас , на роден на 3 ракии българин, да изкрещиш “ I’ll be back!”, но не веднага. Аз ще остана да се насладя на родната ми България до отвращение и тогава пак ще тръгна на път и пак ще се върна с копнеж към нея.
Ще кажете: А тук, а там, стига вече, кажи къде искаш, уточни се!”
“Не знам, но по пътя е голям купон!”